Защо хората забравят, че животът е единствен и неповторим? Защо, увлечени от личните си страсти и амбиции, заслепени от собствената си глупост, болезнено честолюбие или някакво извратено властолюбие, не се досещат, че техният собствен живот зависи и от живота на другите човеци около тях!

Какво е моралът на цивилизования човек?
Чувството за отговорност и грижата за другите -от семейството до махалата, до града или селото, до държавата… Ако няма общност, човекът се превръща в мислещо скитащо същество и чак тогава усеща пагубната сила на самотата…

Този роман е написан през 1973-1974 година; половината го писах на ръка, после си купих тази “Марица 12”, на която и сега пиша.
Евгений Кузманов