“Магистрално да се взреш в света, в цялостната му епикриза, не е за всеки. Да разпространиш диханията на прасковата, малко преди да си се разпаднал в Елиът, Уитман, Кобейн – вероятно е едно от съвършените илюзии за любов и вечност. Да стърчи сърцето ти над вятъра, метеорологията, сезоните – е Джими Хендрикс сред градина от китари. Да бъдеш фронтмен на птиците, котките е гордост.
Това са първите отпечатъци в мен, когато прочетох Росен Карамфилов в една тебеширена стая.
И не бях на себе си….”
Елин Рахнев
