24 разказа, в които миналото влияе върху настоящето, бъдещето влияе върху миналото, а настоящето често диктува и двете.

Времето невинаги е линия. Понякога тази линия се затваря в кръг. Понякога до нея се движи паралелна линия. Понякога се вие като спирала. А понякога линията се преплита сама, като Мьобиусов лист, без начало и край. Всичко, което е било, някога ще бъде. Всичко, което ще бъде, вече беше.

„Изключение е двама автори да пишат заедно и разказите им толкова органично да се свързват, сякаш са написани от един човек. При Димитър и Иван се е получило и този път. За мен бе истинско интелектуално удоволствие да съм редактор на новата им книга „Някога ще бъде вече беше“. Тук те запазват стегнатата форма на изказа от първата си книга „5 изречения“, но историите се развиват с размах като съдържание и емоция. Това са разкази, които съм сигурен, че дълго няма да можете да забравите.“