Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице
Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало.
Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени „порядки и ред“, налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани „грешки“.
„Грешки – облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си.
Надежда – той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее правилно да разчете заложената като „трохи“ информация в съдържанието на книгата. Информация, която страница по страница ще я отведе до мен – стига обаче тази жена да е все още жива и да иска да се запознае с една нейна вече 40-годишна „грешка“.