Любомир Котев е предприел мамещо пътешествие към бездните на българската душевност. Може би в самото начало и той не е съзнавал колко дълбоки са те. Но когато целта е ясна, а каузата – благородна, самото Провидение помага. Ако в първата част на своите “народо- психологии” авторът като че ли се забавлявяа с някои странности, екзотичности и параболи в развитието на националния характер, във втората и особено в третата част неговите размишления стават все по-драматични и задълбочени. Такъв тип книга не се пише бързо. Ясно е, че Котев навлза в тази проблематика в продължение на седем-осем, а може и повече години. За разлика от романа или новелата, където има по принцип определен сюжет и фабула, народопсихологическото изследване, което е структурирано като фрагменти и самостоятелни късове, има друга философия на създаването. (Иван Гранитски)