Едно е да четеш историята на Западните покрайнини, да минеш по наложената граница, разсичаща села и фамилии, друго е да съпреживееш личната криза в общата история, сблъсъка между родовото минало, категоричното настояще и избора в неясното бъдеще. От кооперирането – насила сдружение, остана само споменът за насилието. Изживян всекидневен катаклизъм в търсене на спасителния риск, превръщащ държавната граница в избавление – едни я пресичат, за да останат българи, други – бягат от българи, винаги на крачка пред себе си, те са отвъд преди да са тръгнали.

Човешки стъпки в граничната бразда бележат двете посоки, следи от решимост за личностно отстояване.