“Мостове и Делби (със Северна Македония) – имаме ли елит?” е въпрос, който нося в себе си още от основаването на издателство “Балкани” през 1991 г. Тогава Македония не беше още “Северна”. С него съм обиколил балканските страни по няколко пъти. А специално Македония – доста повече.
В която и балканска страна да отида днс, мога да занеса по няколко книги от най-добрите им писатели, преведени на български език, издадени от “Балкани” в “Балканска Библиотека”. След половинвековна изолация, когато в Македония знаеха само “Хитър Петър”, а ние – “Македонска кървава сватба”, вратата се открехна със скърцане. През процепа от светлина първи преминаха писателите.
Книгата се появява формално по повод 30 г. “Балкани”, но тя е предизвикана от все по-крещящото и продължаващо безхаберие. Вече години наред! Публичните мегдани пак са завардените от платени гавази, а независимото професионално мнение е прогонено край кофите за боклук.
В епохата на плячката, в оргията на жълтата култура е нормално един гражданин да стане “политик” за една нощ. Както е задължително да се похвали, че само един път досега в живота си е бил в Македония, но вече има решения. Лекотата, с която се изричат глупости, е характерна за фолклорното мислене на Балканите.
При безнаказаната демокрация, тя затова е и безполезна, последният лумпен, клоун, мутра, дори свестен професионалист или пък просто новобогаташ могат да се озоват “в управлението”. Защо се чудим на културния упадък от последните трийсет години?
Точно сега идват солени сметки. “Случаят Македония” е въпрос и за съдбата на българската литература и култура. За отговорността на българския “елит” към България без недомлъвки. Кой ще плаща тези сметки? Защо сме забравили да питаме досега:
– Имаме ли елит, дами и господа?

Георги Гроздев е белетрист, журналист и издател, пътешественик и мислител, за когото най-важната задача си остава художественото осмисляне и етическата грижа за човека и света днес.
Основател на издателство “Балкани” в 1991 г., осъществило за първи път в културната ни история издателската поредица “Балканска библиотека” с най-добрите автори от всички страни на полуострова. Между които и 40 македонски. През октомври 2021 г. бяха публикувани три солидни тома – всеки около 500 страници, които представят цялостното му присъствие в литературата след 1989 г. Първият том включва четирите “гроздово обвързани” романа “Плячка. Непотребния. Ентропия. Лабиринт”. Вторият “Изчезващ вид. Срещи с майстори” – трето допълнено издание на диалогичните портрети с Генчо Стоев, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева и Георги Мишев. Третият том “Корените на човека са в небето” – пътеписно-рефлесивната му проза от Китай, Косово, Швеция, Франция, Белгия, Хърватия, Гърция, предизвикана от срещи с романитет му в тези страни.