„Мопсът на Вазов“ е книга, която разкрива необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас. По този начин тя препотвърждава предназначението на самата литература: да умиротворява, да облагородява, да бъде пътеводител в духовния ни живот. Едно от най-приносните постижения на сборника е в заявената богата литературна култура на автора (с неизбежните реминисценции, алюзии и паралели от наши и чужди автори и произведения), както и надграждането на българската повествователна традиция, водеща началото си още от кратката публицистична проза на Ботев.
проф. д-р Людмил Димитров
Няма съмнение, че кратката проза е най-трудната за овладяване литературна форма. В текстове си Владислав Христов съумява да открие както точната дума, така и най-сгъстения сюжет. Поантите са изненадващи и често преобръщат изцяло перспективата на повествованието. „Мопсът на Вазов“ представя автора като писател с усет за социално значими проблеми. Това пък е обяснимо с факта, че Владислав е автор и на безкомпромисна публицистика. В този сборник обаче той е прибегнал към художествена интерпретация на темите, които го вълнуват. На места това са житейски случки, ситуации и истории, другаде – басни, но във всички случаи го е занимавал конкретен обществен проблем.
Христо Карастоянов