Никога не съм си поставял задачата да бъда хроникьор на епохата. Това са всъщност моите рефлексии на действителността. Хроника на въображението, забило по дивите пътища на свободата – без спирачки, без табута. Документи за странните движения на фантазията, провокирани от революционните по мащаб и интензитет промени в обществото. Моят начин да оцелея.
Авторът
Дали се е учил от Монти Пайтън? Или е изследвал Кафка? Отговорът на тези въпроси е „да“. Но има и нещо повече: време е да му отредим достойно място в съвременната европейска литература, без да прибягваме до ефектни сравнения. Попов си е Попов.
„Дер Куриер”, Каро Визбауер
Като проникновен наблюдател на ежедневието Алек Попов съчетава в разказите си реалистични, фантастични, пародийни и гротескови елементи, което им придава уникалност, предизвикваща у читателя усмивка и размисъл. Абсурдните на пръв поглед ситуации представляват алегория на обичайните, ежедневни явления и единствено дремещите в човека несъзнавани безпокойства ги преобразяват в необикновени и фантастични събития. Хаосът на настоящето, консуматорските и себичните нагласи на човека се преекспонират от автора, подбуждайки дълбок размисъл над смисъла на съществуването. С помощта на забавата и играта, съпоставяйки ужасното с анекдотичното, фантастичното с особеностите на нашето съвремие, авторът ни води по пътя на въпросите за най-важните неща.
Проф. Малгожата Внук
Някои може да са деликатни, но Попов предпочита друго: неговите разкази са ярки, пронизителни, с наситено действие и дръзки обрати.
„Фалтер”, Себастиян Фастхубер