Париж беше като ябълката в “Снежанка” – едната й половина сочна и вкусна, а другата – отровна. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си, а интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту белееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт.
Две години преди окупацията на Париж, преди войната и смъртта да изместят холерата, Бел среща Александър и след тази среща се заплитат няколко други истории. Тръгват от един публичен дом в Париж и свършват през 2020 година, когато пъзелът случайно се нарежда.