Още в първите си книги от края на 80-те и началото на 90-те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха – и продължават да са – зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо озлобление, когато разделението рушеше семейства и приятелства, когато се разпадаха всички човешки връзки и комуникативния разум на обществото.

Изгубеното единство, не онова на „изборите” преди 1989-а, а на родовата същност на човека, продължаваше да съществува само в някои художествени светове.

Като този на Деян Енев.

Късите разкази на Деян Енев са уникална разказна форма, чийто майстор, а бих казал и създател, е той.

Светлозар Игов