Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата… Какво повече можем да искаме от една книга?
Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“ – третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.
В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.
Диалектът е все така колоритен, а за незапознатите с него, отново е предвиден речник на северозападните думи и изрази – най-пълният и подробен от трите книги.
Що се отнася до вулгарността, цинизмите и бруталността на изказа, авторът е смекчил тона си.
„Май ше ни бъде…“ е книга с малко черни облаци и много слънце. Книга за надеждата и упоритостта да постигнеш мечтите си.

Ето какво казва авторът за нея:
„Май ше ни бъде“ е книга за надеждите, опитите, грешките, взетите и невзетите поуки, за дръзновението и биенето „като мътна вода у брег“, за разочарованията и резултатите от положените усилия. Книга за надборване на характери, за смях през сълзи, за мятане в дълбокото, за малки проблеми и грандиозни решения, за грандиозни решения и малки проблеми. За пепел и плява, болна амбиция и истинска съпричастност, за силата на човешкия дух, за странни обрати и наглед неуместни действия, които водят до изумителни резултати.
В „Северозападен романь” оженихме Юбица и Свилко след ред шеметни препятствия. В „Автономията????” погледнахме към участта на живеещите в забравения от бога и властващите Северозапад. В третата част тия безподобни пустиняци най-сетне се захващат да облагородят своя край с… къща за гости. Юбица отново е в главната роля, но същинските проблеми я чакат в тази малка и луда дивидолска общност…“