В третия том от спомените продължава увлекателния разказ на нашия виден публицист, историк и дипломат. Отделните глави в него са писани в периода между 1955 и началото на 1962 г., когато зрението му е силно отслабнало. Поради тази причина основната част от тях са записвани по неговата диктовка от съпругата му Бистра Винарова и сина му Траян Радев. Без да спазва строга хронология, Симеон Радев продължава да представя събитията от българската история от началото на ХХ век на фона на международните отношения и на противопоставянето и не винаги искреното сътрудничество на Великите сили на Балканите.