Крипта
Влез в криптата на подсъзнанието
Изгубен в лабиринта от тунели
извивките на мисълта ти разгадаваш
И вслушан в шепота неразбираем
на прелитащите сенки и отблясъци
потъваш в утробата на спомените
Забелязваш че си едновременно навсякъде
въплътен във форми причудливи
Виждаш удивен че си вода извираща
от кристалните гърла на щерни светещи
Усещаш – ти си димно заклинание
за някакво мистично възлияние
Започваш да откриваш себе си
в структурата на замислените минерали
в усмивката на фантастичните цветя
и птичето непрекъсваемо бърборене
Мълчанието на вековните гори
е говоренето знаково на Естеството
И проумяваш най-накрая
тайната свещена и неизразима
Ти си вместилище на първоначалната идея
съсъд и Храм на жизнения огън
който вечно се самопродължава
Ти си възкръсващата Атлантида
