Поезията е пеперуден мост… По него душата пристъпва чисто гола. Тя е и реална, и виртуална душа. А мостът не е от бетон, а само от въображение, попило очаквания. Затворих рисунки от думи, усмивки, страхове и сънища в хартиените стени на три книги “Предспомен” /1989/, “Температура на духа” /1996/ и “Сезони на душата” /2009/. Вглеждането в детайлите на времето ме подтикна да съградя една нова поетична къщичка – “Крехка суета”, която сега разлиствате. Изкуството е цветният сън, който ни спасява от баналното. / Анжела Димчева/
