Поместените в тази книга 11 разказа пресъздават преживелици на автора в една непривична за неговата натура обстановка, изпълнена със странности и загадъчности. Това е светът на Северна Африка – привидно летаргичен и съвсем не така екзотичен, каквато представа се е изградила у лишените от наблюдателност. А Христо Кърджилов не само притежава това качество – като професионален художник той го е “тренирал” до степен, позволяваща му да съзира и в незначителния детайл същественото, да улови вътрешната динамика и да я изведе като доминанта, поразяваща въображението. Впрочем изненадата идва не толкова от начина, по който разказвачът разгъва сюжетите си – с внимателно повдигане на завесата, сякаш да ни подготви за драматизма на “случката”, – колкото от обратите в поведението на персонажите, произтичащи от логиката на една непозната и чужда на европееца традиция. …Погледнах нагоре. Чернобяла котка се бе покатерила на върха и гледаше към двете жени, които седяха на единствената пейка отсреща. Когато наближих, тя изви глава. Бавно се изправи, без да отмести поглед от мен. После с няколко скока слезе долу. Миг преди да изчезне в храстите, с мъркане се допря до крака ми. И досега не съм сигурен, какво точно видях върху гърба й. Дали беше познатата маска или някакво петно, което много приличаше на смеещо се ЛИЦЕ?”Дъх”