Още съм под влиянието на картините на Рубенс, Рембранд и особено Брьогел, чийто оригинали съзерцавах в художествената галерия. Имам измамното чувство, че някои живи картини от брюкселските улици ми напомнят стилистиката на Брьогел. Големият художник описва с ирония и сарказъм човешкия лабиринт. Изреждането на много отчетливи подробности той съчетава с неочаквани и абсурдни образи, които подменят контекста на привидно лесния сюжет. В този смисъл Брьогел ми помага. Забелязвам зад сухите черни клони на едно зимно дърво червеното колело на слънцето, нищо че неговото е от XVI век. Това пак е същото слънце, което кацаше на косовските хълмове или което се беше търкулнало над софийската аерогара, преди да отлетя за Брюксел. Слънцето на картината е от 1566, но е свидетел на битката при Косово поле от 1389. (Георги Гроздев)