Книжарят. Кн.2

Ако приемете тази книга за втора част на „Алея Яворов”, иска ми се да ви припомня едни думи на Алеята – „Извършената от човек несправедливост винаги се връща отгоре му. Когато си мисли, че вече е преминал чертата, след която не могат да го стигнат, не могат да го засегнат, бездната, която е издълбан преди години, изведнъж се отваря от нищото и го поглъща.”
Как така от нищото? Кой отваря бездната? В „Книжарят” се разказва за втората възможност – „Когато държавата чрез своите институции, закони и овластени управници не се грижи да защитава гражданите си от формени престъпници — имам предвид не само в делата, но и в мислите им – задължение на гражданите е сами да се оправят. И аз това правя – защитавам правата на другите и по този начин защитавам и своите права. Като няма държавно правосъдие или има отказ от него, идва наред дивото правосъдие.”
Когато тази книга беше още само идея, един мой слушател изрази опасения, че в такъв вид тя ще стане безполезна и дори опасна. Ще я прочетете и сами отсъждайте. Аз мисля, че това е излишен страх. С какво ще си отрежем хляб, ако виждаме в ножа само средство за убиване? Да не се страхуваме и да вярваме на любовта.
Авторът