„КИТАЙСКАТА СТЕНА или с биг брадър от двете страни на времето“:

ЗДРАВКА ЕВТИМОВА – писател:

Тази книга е остро необходима на нас хората, които все още плуваме в блатото на прехода, загиваме в безвремието, в което главни герои и господари са хора без образование, без човечност, с лед вместо кръв, типове като вездесъщия Продан, продаващ всичко на всеки, в романа – тези типове не използват думи, защото само човешки същества са способни да разбират значението на словото; те преуспяват, тоест издигат непробиваема стена около жалкия си живот.
И днес и вчера животът у нас е банкомат, мислите са вариации на тема уреждане на всичко под слънцето с връзки, чувствата също са банкомат и са в действие само когато са фокусирани върху дебелината на съответната пачка. Единственото, което има значение е броят на пресушените прескъпи бутилки и момичетата с много грим, които потъват с шефа зад заключената врата на кабинета му. Така се преуспява в киното, в телевизията, в литературата. Личността е човек тогава, когато е човек на шефа; в противен случай дори отпадък не е. Повод за гордост е внушителният брой на подчинените, които си прекършил, унизил, омърсил, за да се харесаш на висшестоящия, за да публикуват книгата ти, да получиш финансиране, награда, пиесата ти да бъде играна на престижна театрална сцена. Всичко е пазарлък. Сделка и подчинение.
„Китайската стена“ разкрива смазващата истина за заличаването на поколения талантливи хора. Романът е дисекция на безвремието, в което талантът е диагноза на болест по-страшна от лудост, от рак. Достойнството е грозно патологично отклонение – като онзи герой, отишъл си от света болен и слаб, но отказал да се превърне в Продан.
„Китайската стена“ е силен до болка роман, мъдър, болезнен, изстрадан. Роман-рана, но същевременно лек на нашите рани. Истината е най-болезненото, но единственото възможно лекарство във век, когато всичко се постига с връзки, когато културата е синоним на сборник с готварски рецепти и кулинарно шоу, любовта се изравнява по съдържание с много на брой брачни и извънбрачни партньори и навява мисли за бягство и безславна капитулация.
Мощта на този кратък роман е в силата, която противостои на вездесъщата всеядност, на невъзможността почтеният да оцелее нравствено и физически – Румен Шомов ни подарява образи на хора, които са по-високи от парите, които не се прекършват, не се разпадат напук на блатото. Такъв е Лазар, главният герой, цял живот пишещ пиесата на непокорството, отвращението от конформизма и блюдолизничеството. Личност антипод на продажността и наглостта, човек от плът и кръв, останал прав напук на всмукващата сила на предателството.
Талантът живее и ще живее въпреки всички блата, колкото и отрова да съдържат те, колкото и мощни да са Продановците от вчера, превърнали се в чалга-милионери днес.
Романът на Румен Шомов „Китайската стена“ е синоним на надеждата, че утре ще можем да се отърсим от зловонието – да, блатото ще продължи да съществува, ще поглъща още жертви, ще убива надежди и младост, но ще се раждатхора като Лазар. Светът ще бъде място, където „талант“ не е мръсна дума и понятието „чест“ не ще бъде единствено повод за зъл присмех. Никоя стена не е в състояние да спре коравия, мощен устрем да продължим еволюцията на човечеството към почтеност.
Книгата „Китайската стена“ от Румен Шомов трябва да намери много, много читатели. Наша отговорност е този роман да се влее в кръвообращението на мисъл и действие в България днес, защото смел, дълбок и силен. Той говори със 128-те си страници убедително, изстрадано, честно за живота ни тук, вчера и днес, за да ни отвори очите какво трябва да свършим ние, за да имаме утре.