Шейсетте години на миналия век. Джон Ф. Кенеди е 35-ият президент на САЩ, до убийството му през 1963 г. Звучи историческо, но е препратка към главния герой на романа “Кенеди” Борис Мандов, който се оказва, че прилича физически на Ли Харви Осуалд, убиецът на президента. Достатъчно, за да се направи аналогия между живота на двамата – само че в два различни свята. В единия като в приказка се появяват имена на далечни градове, непознати марки автомобили, чудеса на битовата техника и претъпкани със стоки магазини. “Западът си е Запад!” – е тъжната констатация на съкварталците. В другия милиционерът дебне под прозореца на Бъдни вечер и Коледа, бият до смърт, бият се и за краставици в “Плод-зеленчук”, желаната роля в театъра се получава еди-как си. Времето, когато смъртната присъда е в действие и един следовател слага своята потвърдителна резолюция под решението за екзекуцията на Борис. Убиецът Борис е ответен удар на натиска върху съществото му от малък – беднотията, измъчения зов за справедливост, подигравките. И без това животът си е екзекуция с напрежението във всяко действие, всяко мръдване от милиционерския калъп, всяко скрито любопитство към живота зад желязната завеса.

“Ние нямаме реално нищо друго, освен България, не бива да го забравяме, констатира тъжно писателят.”