Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по- почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо бъдеще. Тук на грешната земя или там в рая, през този или през някой друг живот. Това ясно показва, че правото да мислиш сам винаги е било ограничавано, и така се е посягало на човешката свобода.
“Да мислиш можеш ти свободно, но да си мълчиш е по-удобно.”
Това, че от появата на човечеството до наши дни нравствената повеля НЕ УБИВАЙ непрестанно се нарушава, не е опровержение на морала, не е и аргумент в полза на неговата относителност, а само доказателство за нравствената недоразвитост на човека. Хуманизмът е идея, докато агресивността – действителност.