Mихаил МИХАЙЛОВ е роден на 15 юли 1955 г. в София. Завършил е архитектура през 1982 г., а от 1985 г. живее в Африка. Бил е декан в Колежа по изкуствата на Намибия. Почетен консул е на Р България в Р Намибия. Член е на Съюза на българските писатели.

Първият му роман „Анича“ е социална фантастика, третираща появата и хипотетичното изчезване на парите като основна причина за моралния разпад на човешкото общество. За този роман писателят черпи вдъхновение от древната цивилизация, обитавала преди седем хиляди години Варненския черноморски залив.

Михаил Михайлов е страстен ловец. Част от неговото творчество е посветено на лова и животните. Разказите му „Африкански пусии“ и „Лов и Любов“ са възхвала на природата, на нейната хармония и неписаните ? закони, нарушавани единствено от човека.

Новелата му „Бушменска прокоба“ описва в съвършени детайли жестоката орисия на изчезващите бушмени. Заради своята образност и емоционалност, литературните критици я сравняват със „Старецът и морето“ на Хемингуей. Тя е обявена за „Книга на 2010 година“ в Намибия и е официално представена от министър-председателя Нахас Ангула. За нея авторът е удостоен със званието „Писател на Африка“ и с литературната награда „Дивото“ на БЛРС, посветена на Дончо Цончев. Преведена е на немски език и се разпространява в Германия.

Историческият роман „Богосъздателят“ обхваща периода от входа до изхода на семитите от Египет. Той разкрива връзката между монотеизма на фараон Ехнатон и генезиса на еврейската вяра. „История на истината“ е съвременно философско обобщение на диалектическия материализъм.

Романът „Кафява захар“ разкрива дихотомията на главните герои, които се опитват да опитомят дявола в себе си и да живеят с божествена емпатия към себеподобните.