Една приказка, в която краят се съединява с началото, в която хуморът и тъгата се преплитат и се опитват да надникнат в любопитната като живота смърт.
Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм. Завършено повествование, но с отворен финал, защото “можеш ли да се изплезиш на смъртта?”
Вечна игра – на думи, на картини, на хора.