Колкото толкова
Само колкото да запаля зигара,
а слънцето да пробие мъглата,
само колкото да си купя вестник,
а продавачката да сгреши рестото,
само толкова, за да видя потъналите спомени,
да изнеса телата им, да им вдъхна живот,
а сънищата да хукнат и изчезнат –
лисици във въздуха на неспасяемото вчера.
