Често си задавам един въпрос – защо живее човек, къде е смисълът на нашето съществуване? И си мисля, че ние трябва да използваме земните дни за да израстваме, да се извисяваме духовно. Много са нещата, които помагат това да се случи – несбъднатите мечти, фатални раздели, отрезвяващи диагнози, любовта, креативността, изкуството.
Затова и написах моята книга „Хвърчило към рая“. За окриляване на духа. Дано ви хареса.
Неделя Щонова ни подава Хвърчилото към рая с красивия сборник с истински разкази
Ние сме уязвими. Болката е неизбежна. И често ни раздробява. Защото обича да дърпа дявола за опашката.
10 години, 4 континента, 75 вдъхновяващи истории, подарени от Неделя Щонова
Но кой така грозно ни е излъгал, че тя, болката, е обезателно враг?
Кой ни е „снабдил“ с това злополучно разбиране, че след трудните диагнози, изгубените любови, предателствата, хаоса, стреса, лудостта и кошмарите в този живот задължително се умира?
Не. Не се умира! Защото обстоятелствата са нищо, а страстта и жаждата за живот… Те са всичко!
Липсата на смисъл е мрачна бездна, в която мнозина са сглупили да погледнат. Но ако твърде дълго се взираш в бездната, както казва Ницше, бездната ще се взре в теб. За щастие имаме тази книга на д-р Неделя Щонова, която ни насърчава да откриваме смисъла. И дори ни учи как чрез това откривателство да лекуваме душата и тялото си. Мотивира ни да практикуваме космическо безсрамие пред драмите на битието и чрез упорство на духа да държим високо бляскавото хвърчило към Рая.
Георги Милков, журналист, международен репортер, военен кореспондент, телевизионен водещ
Болката е неизбежна, но тя не е враг разкрива д-р Неделя Щонова в новата си книга „Хвърчило към рая“
Събирах тези 75 истории в продължение на 10 години. Изминах 4 континента. Запознах се с вдъхновяващи личности. Докоснах се до техния наистина безграничен потенциал за себенадмогване и изцеление, до техните вътрешни бесове, размисли, чувства и осъзнаване. И видях как въпреки изпитанията те съумяват да се зарадват на вълшебството във всеки изгрев.
Страстта и жаждата за живот са всичко…
И ако ти, любознателен читателю, припознаеш себе си в някоя от тези истории, знай, че когато драмата заблъска по дверите на ума и сърцето ти, просто трябва да се умиротвориш, да повярваш и да си спомниш, че там, някъде дълбоко вътре в теб, се намира всичката мощ на света, с която можеш да дишаш без огорчения, а в душата ти да е красиво, чисто и светло.
Казват, че разказът е най-фината сълза на писателя.
Душите на моите герои са посветени на вечните неща. Не на дребните, пустите, не на ослепително малките, а на надеждата, дори на надеждицата, която през сълзи се катери дори и по най-голите баири. И като се изкатери там, обгръща света с благодарен поглед и радост.
Тези 70 човешки съдби, за които разказвам в моята книга са безценни свидетелства за това, че вярата е по-силна от логиката. И от тях научих, че ако човек не е изпълнен с милост към себе си и към света, ако не е изпълнен със звезди, роса, светлина, мажор, ангели и копнеж, тогава… един странен и понякога доста зловещ капан идва, щраква, заключва те… ти свеждаш очи, а в теб нахълтва таз мрачна одисея, наречена безнадежден живот, пълен с бесове, дивотия, яростни вълни, стресиращи цифeрблати, опустошителна скръб, болести, носталгия, меланхолия и разруха.
Признателна съм на хората, които живеят върху тези 456 страници от моята книга.
Многозначни, многовалентни, мъдри, те обичат да разплитат живота красиво. Когато на пътя им се изпречи някой възел, те не го разсичат рязко, грубовато и необмислено, а го разнищват с уважение към живота, любопитство и с чудно градивните кръгозори на сърцата си. Дори и тогава, когато лицата им са разплакани…
Искам да ви подаря тази магия на човешката природа…
Всеки от нас я носи в себе си! Тя е кодирана в ДНК-то ни!
Моите герои имат душа. Душа, която побира света. На болката, трудните диагнози, любови, предателства. Те имат мисия при всяка среща със змейове.
А змейовете понякога са доста умни, хитри и зли твари.
Но умовете на моите герои побеждават тези змейове с мъдрост. И душите им не стоят на едно място, а летят като рояк.”
Неделя Щонова
