“Разказите, назовани “тъжни”, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. “Хора с прякори” е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика.”- Акад. Владимир Зарев
“Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, нe ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява над безнадеждността. Делничното битие на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А всъщност героите са със сложни характери, но не намират спасение от своята трудна и дори самоубийствена участ. А ние, читателите, сякаш за пореден път в българската литература чуваме съчувствените думи на класика: “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!”.- Проф. Михаил Неделчев
***
Божидар Манов  (р. 1947 г.) е кинокритик със стотици публикации в печатни и електронни медии; професор, доктор на науките (изкуствознание). Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. “Хора с прякори” е втората му белетристична книга след “Неизмислено човече” (2004). Почетен гражданин на София.