Историята в „Господин директорът на пристанището“ се развива в малко провинциално градче, в което животът е изграден около едно – атомната електроцентрала, чийто строеж е започнал по времето на Социализма и разбира се е спрян след 10-ти. (Ясно е, че прототипът е Белене, още повече, че също се споменава концлагер, а има и католическа общност. Единствено името не е назовано пряко.)

Веригата от събития, разкриваща отношенията между героите, се разнищва основно около съдбите на „икономката“ Цвети, която на четиридесетина години продължава да бъде неустоима за сърцата на мъжете в градчето, на католическият свещеник (викарий) монсеньор Антонио Карпенков, на господин директорът на пристанището Борис Борисов, кметът, заместник министър-председател и цветнокож футболист, всеки със своите странни навици.