В настоящия сборник са включени 63 статии, датирани от средата на 1997 до пролетта на 2003 година.
Тук-там материята изглежда конюнктурна, отмаляла, дегазирана. Само на пръв поглед обаче, доколкото краткотрайното състояние на дълготрайни феномени притежава, примерно, далеч по-продължителна актуалност от дълготрайното състояние на краткотрайни феномени.

Ето само малка част от разглежданите проблеми:
– откъсването на националното минало от тъканта на националната идентичност като симптом на националната “квазишизофрения”
– реалното управление на България не от известните на всеки неграмотен политолог четири власти, а от нулевата власт –мафията.
– Дребните “нерончовци” на родния политически елит претендират да са едри поети или още по-крупни обекти в римувани песнопения на рутинираните още от “Априлските сърца” литературни мажуретки
-необиографиите и неопсихиатричните неодевиации на неодемократите
-традиционният дефицит на национално и лично достойнство
-закономерното пренаместване на пластовете във властта /от идеализъм към цинизъм/ на фона на законодателството на реваншизма…