“Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена “Ембрион на тъгата”. От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка… или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата… Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим.”
Ива Спиридонова, редактор
Животът ми
За едни е убежище от чужди бури
и аз ги подслонявам, но закратко.
За втори е неспирен,
главозамайващ водовъртеж,
от който не всеки оцелява.
За трети – уютна галерия,
в която можеш само да разглеждаш,
но не и да купиш.
За четвърти е комедия,
но с тъжен край.
За останалите съм надзирателка
на самата себе си,
която не намалява присъдата си
при добро поведение.
Отсъстващ гост на собствената си вечеря.
Любел Дякоf
