Не може да се каже, че Иван Иванов беше пристрастен към четенето. Даже напротив! Но, пристигнал в столицата и станал началник, той не можеше да не възприеме споменатия вреден навик. И правеше огромни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю.
За да има какво да прави, докато чете, Иван си замезваше луканка или пастърма. Смучеше си по някое резенче или го използваше да си отбележи докъде е стигнал.
Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните страници наподобяваха добре препечени кори за баница, но дъхът, който се носеше от нея, не беше приятен. Имаше резенчета салам от няколко седмици.
Един ден Иван не издържа ужасната смрад и метна книгата през прозореца.
Бездомните кучета се нахвърлиха върху нея и я разкъсаха за секунди.
– Тази книга смърди! – каза Иван и, без да иска, направи литературен разбор.