“…Респектира ме умението на Чавдар Ценов да си служи с езика. Поч¬ти на всяка страница в неговата проза попадаме на дискретно въ¬ведени езикови игри, обиграване на познати фразеологизми и клиширани конструкции. Същевременно той ни изправя пред неуловимата граница, която разделя “нормалната” психика от болната, естест¬веното – от “свръхестественото”, и с това напомня за най-добрите търсения на “диаболистите” и експресионистите, които са като че ли най-плодотворната традиция в българския разказ през последни¬те десетилетия…” – Николай Аретов