Веселина Седларска пише открито, умно, точно. Лековито. Изправя ни пред огледалото и ни подава ръка, за да ни преведе през всичко, което можем да видим в него и отвъд него, далеч и дълбоко, там, където ще се срещнем с душите си и ще се съберем отново с тях.
„Депресията ме обича“ не е учебник по психология, макар че е съгласие с това, което се знае от науките.
Не е роман, макар че има красив поетичен език, ярки герои, остри ситуации..
Не е публицистика, макар че поставя личното страдание, разболяване и излекуване в контекста на живото съвременно българско общество. Тя е всичко това, но и нещо различно, нещо повече.
Не е наръчник за самопомощ, но вярвам, че ще помогне на много хора.
Мария Донева
