Плътта – най-висшата материя –
желае да преобразува
и сънищата си в преддверия
към непостигнати копнежи.
Щом смелостта не се страхува,
щом верността не се купува
ще бъде волята стремеж и
най-уязвимата материя –
плътта – не иска да загине.
Дали смъртта ще я отмине?!
В поетическата далнина на Боян Ангелов прозира трансценденталното, предизвикателството на познанието, изкушението на духовните скиталчества. При Боян Ангелов можем да говорим за поезия на органичната самодостатъчност – той пише по водата на своите лерически терзания и дори когато е остър и категоричен в това, че “да се отстъпва място не остана” неговите внушения пак са ненатрапчиви, меки и приглушени. А място за отстъпление според него няма, когато става дума за национални и общочовешки идеали, ценности и принципи.
