Беше Чикаго. Беше 1920. Беше. А беше ли?

Това е една черно-бяла история за булевардите, по които шумно бибиткаха лъскавите автомобили на богатите. За бедността. За джаза, подаващ се от всеки ъгъл като мръсно коте, което търси дом. За мафията. За силния дим на цигаретите. И за любовта… История за онзи тънък момент, когато страстта насочва пистолет срещу разума, а тайните обвиват тъмните си листа около душата. За мига, когато целият свят се срине под крака ти, заради собствените ти грешки и решения. Тогава след края на греха, идва ред на въпроса: дали това е съдбата ти или всъщност всеки сам избира пътя, по който да върви?

Признавам, че когато посегнах към ръкописа на бъдещата книга на Даян Шаер „Да откраднеш сърцето на Дявола” се подведох по атрактивността на заглавието. Не очаквах да намеря един дълбок, разтърсващ разказ за вечното човешко чувство любовта. Възхитен съм от умението на младата авторка да рисува незабравими цветни картини, в които потапя съдбите на своите герои. Романът се чете на един дъх и не само заради преплитането на житейските им съдби, а заради дълбоко философските изводи за това, което ни се случва докато се вливаме в голямата човешка навалица на времето, в което живеем. „Липсващите думи болят много повече от казаните…”- от висотата на житейския си опит съм готов да се подпиша под тези думи, защото знам, че и най-красивите и най-тежко казаните слова отлитат, а недоизказаната истина може да те потопи в тъмните дебри на недоизживяното.
Стефан Данаилов