ВЗИРАНЕ

Все по-зорко гледам
и все така не знам кое е истина,
един бог знае има ли такова нещо:
да си сигурен въобще.

***

“Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал – жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание.”

–Стефан Иванов

“Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на нуеловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с вечното усещане са отминалост. И болезнено му се наслаждава.”

–Георги Гаврилов