Удобно е… Живеем си така…
Лъжата сякаш вечна си остава.
Но се върти голямата стрелка…
Часът на Истината наближава.
Макар и бавно… Идва този час…
В торбата си на гръб лъжата носи.
На съд изправя всекиго от нас…
И му задава страшните въпроси.
Човечество, какво ще избереш?
Така живеш ти от памтивека.
Дали ще лъжеш, докато умреш?
Дали така създаден е човека?
Лъжа и истина… За кой ли път…
Живеят в нас, макар с различно име.
Дали го има оня Страшен съд,
във който трябвало да се явиме?
Ти, който имаш слава и пари…
Ти, който имаш цялата държава…
Знай – даже да си на върха дори –
часът на Истината наближава.
Недялко Йорданов
