Вили Тодоров е роден в София. Машинен инженер. Последователно е специализирал роботика, инженерна психология и промишлен дизайн. Рисува и пише. Като студент участва в 4 изложби, от които две са самостоятелни. Негови творби се намират в частни колекции в страната и извън нея.
Автор е на пиесата „Защо се раждаме на света” и на книгите „Целувката на айсберга” – избрани рисунки, проза и поезия (2005 г.), „Поисках да пиша за теб” – избрана поезия и проза (2011 г.), „Понякога” – избрана поезия (2015 г.), „Насаме със Саавската царица” – поезия (2015 г., 2018 г.) и „Пясък от думи” – поезия (2018 г.
ОСТАВИХ ЛИ СЛЕДА
Повече не искам да умирам бавно
и ще търся да се случи изведнъж.
Но сърцето ми дано остане цяло
и го получи момиче или мъж.
Животът и без мен ще продължава,
а смъртта за никого не е беда.
И нека другите да преценяват
оставих ли след себе си следа.
