„Анатомия на душата“ е замислена като пътепис за вътрешния свят, в който опорни точки са надеждата, силата, вярата в човека и любовта. С много топлота и разбиране Миа ни води през лабиринтите на човешката душа, за да открием своята най-съкровена същност. Историите ? са едновременно задушевни, като топла прегръдка, и замислящи – като разговор с близък приятел. Книга, която ни съблича от условностите и ни оставя само „по душа“.
Мисля, че душата е тихото, топло, сладко нещо в дълбините ми, дето все го тегли към необята. Вечно готово да ликува… преди да проговори умът, натежал от белези и чужди истини. Вечно готово да обича, да милва, да се грижи, да споделя радости и да лекува болки… преди разумът да си иззида противообично убежище и да го душеизолира със самозаблуди.
Чакай, това май е човешката същност, не душата.
Не знам.
Има ли разлика?
Каквото и да представлява душата, със своите разкази Миа Сердарева успява да достигне и най-скритите ? кътчета. Вдъхновени от истински събития и хора в живота на самата авторка, те успяват да ни покажат нежната, крехка, но и вдъхваща сила и безкрайна надежда страна на живота. Истории за майчина и синовна обич, за безценно приятелство и истинска човещина, за болката и смъртта, но най-вече – за това да бъдеш човек.