Роза Боянова е от поетесите в съвременната българска поезия, които имат изключително строго и самовзискателно към собственото си творчество, отношение. Затова тя издава малко и всяка нейна сбирка има строга подборка. А това томче, което е дело на редактора и съставителя Иван Брегов, аз намирам, че е най-представителната извадка от нейното досегашно поетическо творчество. Разбира се като прибавим и великолепната корица – смесена техника, акварел, пастел и рисунка на един много талантлив художник, който уви рано си отиде – Румен Михайлов, се получава едно много изискано в полиграфическо отношение, но много повече в съдържателно поетическо отношение томче, което представя повече от 30-годишното творчество на Роза Боянова.
През годините, във всяка своя следваща книга Роза Боянова задълбочава тази интелектуална съзерцателност и това огромно усилие на своята поезия да прозре в тези вечни въпроси, които „никой век не разреши“, както казва поетът. Какво е човекът? Какво е неговото свръх предназначение? Дилемата – мъж-жена. Това усещане за взаимно проникване между растителния свят, животинския свят, човешкия свят. Усещането за една глобална, космическа хармония.
И Роза Боянова, следвайки своя път, избира оръжието на словото, пътя на словото. И затова тази книга ни показва удивителните превъплъщения и възможности на словото. Думите, на пръв поглед са еднакви. Обаче те имат вкус, мирис, ритъм, вътрешна музика, философски натоварвания и комуникации и затова – многовалентни, полифонични съдържания и звучения. Роза Боянова има този усет за думите. Затова нейните стихотворения звучат на пръв поглед парадоксално понякога, необяснимо, неразбираемо за непосветеното съзнание. Но тези думи се обичат. Това е една от тайните на истинската поезия. Усещането за връзката между думите, за невидимите мостове, които минават между тях. Затова смятам, че с тази книга Роза Боянова се доказва като една от най-интелектуалните български поетеси.
Искам да резюмирам и да кажа, че в тази книга и в досегашното си творчество Роза Боянова показва как може да се работи с българското слово и в класическия стих, и в т. нар. бял ритмичен стих. Тя владее стиха до съвършенство. Много по-важно е, че тя владее изкуството на оригиналната образност. Тя, след поетесите Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Лиляна Стефанова, Блага Димитрова, Калина Ковачева и Екатерина Йосифова, казва нова дума в българската поезия, продължава, развива българския стих и което е по-важно – българската образност. Продължава да дълбае в рудника на българското слово, което е много трудно и много отговорно и аз не се боя да кажа силните думи, че тази книга нарежда Роза Боянова между класическите български съвременни поети.
Иван Гранитски – издател
