В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общува-нето ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея.

Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят.

В книгата с разкази „Ако можехме да лаем“ се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не очакваме повече подчинение, отколкото приятелство? В стремежа си да видим човешкото у четириногите дали не пропускаме неповторимото у тях? Добре е да направим крачка към характера на живото същество, а не да търсим у него само себе си.

С казаното дотук би трябвало да се досетим, че става дума за хора. Не в смисъла на баснята, а като напомняне – човешкото превъзходство означава и отговорност.

М.С.