Страшна сила ни дава знанието за предците ни – великите – които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях – напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че… не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази – на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес – зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в черните ни очи, това е.
Брате мой, с когото мислим еднакво, днес ти си моето Оборище. Знаеш, че никой не може сам да възроди Отечеството. А аз пък зная, че те има.
ДОНЧО ЦОНЧЕВ