Хагакуре е изгаряна по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като е била настолна книга на пилотите камикадзе, които именно от нея се учат на презрение към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от неговите най-крайни версии. Но и животът на японците в мирно време, японският бизнес и пр. в много голяма степен е изграден в съответствие с принципите, представени в тази книга.В книгата е събрана и много житейска мъдрост – парадоксална и характерна за японския XVII в. смесица от шинто, конфуцианство и дзен, която обаче в много отношения се оказва валидна за всички страни и времена. Хагакуре е съпоставима с книги от ранга на Към себе си” от Марк Аврелий, “Джобен оракул, или изкуството на благоразумието” от Балтасар Грасиан и “Афоризми за житейската мъдрост” от Артур Шопенхауер. Преведена е на всички европейски езици.