Властелините на финансите

Книгата носител на Пулицър за 2010 г.Обикновено се смята, че Голямата депресия, която започва през 1929 г., настъпва поради стечение на събития, намиращи се извън контрола на хората и правителствата. Всъщност решенията, вземани от една малка група управители на централни банки, са основната причина за икономическото сгромолясване, което подготвя почвата за Втората световна война и отеква още десетилетия след това.Тази книга ви среща с невротичния и енигматичен Монтагю Норман от Банк ъф Ингланд, подозрителния ксенофоб Емил Моро от Банк дьо Франс, арогантния, но надарен с блестящ ум Ялмар Шахт от Райхсбанк и Бенджамин Стронг от Федералния резерв в Ню Йорк, зад чиято енергична фасада се крие един дълбоко наранен и претоварен с отговорности човек. След Първата световна война тези централни банкери се опитват да възстановят международните финанси. Въпреки всички различия помежду си те са обединени от общия страх, че най-голямата заплаха за капитализма е инфлацията, и от общото разбиране, че спасението е стрелката на часовника да бъде върната назад и светът да се завърне към златния стандарт. За кратък период към средата на 20-те години квартетът сякаш има успех. Световните валути са стабилизирани и капиталите започват да се движат безпроблемно между страните. Обаче под лустрото на икономическия бум се появяват пукнатини във финансовата система. Златният стандарт, за който толкова се надяват, че ще послужи като защитен чадър за стабилността, се оказва усмирителна риза и световната икономика се понася надолу по спиралата…Макар че днес пак се намираме в период на икономически трусове, крахът от 1929 г. си остава пример за истински финансов хаос. Като предлага ново разбиране за природата на финансовите кризи, Властелините на финансите неотменно ни напомня за огромното отражение, което могат да имат решенията на централните банкери, за погрешимостта им и ужасните последици от техните грешки.