​Във време на пазарни войни за облика на писаното слово трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, журналистът Жан-Филип дьо Тонак, Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ни канят на разговор за миналото, настоящето и бъдещето на книгите от хартия.

– Писал ли е Христос?
– Коя е една от най-опасните книги на света?
– Кой е първият автор?
– Кой е първият, който е писал за пари?
– Кой е първият издател?
– Кога автори на книги са скандирали „Долу книгите!“?
– Кои са „разрушителите“ или „трошачите“ на книги?

„Това не е краят на книгите“ излиза с твърди корици и изцяло ново оформление, дело на арт директора на издателството Яна Аргиропулос. В това забележително издание читателите ще открият много провокативни и неочаквани твърдения, които ще променят представите им за книгата и четенето.

„Това не е краят на книгите“ е синтез на потенциала на двама съвременни интелектуалци, притежаващи значителна обща култура и способност да я интерпретират, като боравят с огромна по обем многостранна информация, както и ведра, оптимистична и енергична битка за съдбата на книгата. Беседата показва Еко и Кариер в една по-различна и непозната светлина – тази на обикновени читатели. Освен забавно и любопитно, четивото е ценно и от научна гледна точка, тъй като представя не само бъдещето на книгата, но и нейната история и отвежда в „кухнята“ на издателския бизнес.

За любознателните читатели са дадени липсващите отговори на следните изконни въпроси: Кои са първите книги? Кой е първият автор? Кой е първият печатар? Кой пръв описва виртуални свят и теория за „време-пространство“ на Айнщайн? Кой пръв описва „киното“? Коя е първата флашка? Писал ли е Христос? Коя е една от най-опасните книги на света? Кои книги не са за четене? Кой европейски народ единствен все още пише писма на ръка? Какво не са предсказали фантастите? Коя ще е най-търсената професия в бъдеще?

Сред темите в „Това не е краят на книгите“ са историята за писмеността, еволюцията на книгата, масовото унищожаване на книги и нежеланите книги, книгите, оцелели благодарение на крадци, книгите, които никой не е виждал, и книгите, за които нищо не се знае. Тримата събеседници говорят още за съвременните носители на памет, за съвременното състояние на знанията, четенето, библиотеките, кинотеките и филмите, за диктатурата на информацията и интернет, за безумните автори, за снобите и глупаците и за симптомите на настъпващото невежество дори сред грамотните и образованите. И тъй като Еко и Кариер често си признават, че „обожават глупостта“, разказите им изобилстват от смешни и дори куриозни сюжети.

„Това не е краят на книгите“ е една вечно актуална „книга за книгите“. Умберто Еко и Жан-Клод Кариер доказват как книгата, напук на щетите, причинени ѝ в процеса на филтриране на информация, за добро или за лошо, е оцеляла въпреки заложените ѝ капани. Тя е „колело на знанието и въображението“: не могат да го спрат никакви технологични революции, никакви ясно проявени или усещани като бъдещи заплахи. А щом това успокояващо уточнение е на лице, истинският дебат може да започне.

***

Умберто Еко е професор по семиотика в Университета в Болоня, изследовател на комуникацията със знаци и символи, медиолог, историк, медиевист, естетик, критик и писател.

Той е запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 50 000 тома, от които 1200 редки издания.

Посещавал е България четири пъти, последно през 2004 г.

Роден е на 5 януари 1932 г. в гр. Александрия, Италия. Живее в Милано. Произходът на фамилията му е скрит в древните книги. Дядо му е бил подхвърлено дете и фамилията му е дадена от някакъв градски чиновник. Приятел на Умберто Еко, който работел в библиотеката на Ватикана върху темата за йезуитите през ХVII в., попада на списък с изрази, които те използвали за подхвърлените деца. Един от тях бил „ex coelis oblatus“ (даден от небето). Така фамилията му се оказва йезуитската абревиатура ECO, все още запазена в старинни документи.

Започва кариерата си в сферата на медиите – сътрудник в италианската телевизия RAI, после работи в книгоиздателства и публикува ежеседмични коментари в италианския вестник L’Espresso.

Тематичният обхват на научните му изследвания е в спектъра от Св. Тома Аквински през Джеймс Джойс до Супермен.

Преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино. Професор по семиотика в Болонския университет от 1971 г. Директор на Collège de France.

Своя дебют в романистиката прави през 1980 г. с „Името на розата” (екранизиран през 1986), следван от още пет романа „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010 г.).

Сред около 70-те му нехудожествени книги (академични и есеистични) могат да се откроят „Поетиката на Джойс“ (1965), „Отсъстващата структура: Увод в семиологията“ (1968), „Трактат по обща семиотика“ (1978), „Границите на интерпретацията“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „Връща ли се часовникът назад“ (2006), „Растителната памет и други истории за библиофилията“ (2007) и „Изграждане на враг и други случайни истории“ (2011).
През 2004 г. Умберто Еко публикува илюстрирания сборник „История на красотата“, последван през 2007 г. от „История на грозотата“ и през 2009 г. от „Vertigo“, кръговрат от образи, понятия и предмети.

Открива множество нови тенденции в полето на масовите комуникации: „кичът“,„звездите от малкия екран“ и др.и ги публикува с отделни книги, включително във „Войната за лъжата” (1985). Обяснява много явления, типични за съвременната цивилизация: футболът, знаменитостите, модата, тероризма… Кредото му „виждам смисъл там, където стои изкушението да видиш само фактите“ му позволява да развие обща теория на семиотиката, в чийто център е „моделът-читател“, който единствен може да открие и интерпретира неизказаното.

Жан-Клод Кариер е френски сценарист, писател, театрален и кинодраматург, режисьор, актьор, „енциклопедист от епохата на братя Люмиер“, по собственото му весело определение. Запален колекционер на книги и притежава лична библиотека с 30 000 тома, от които 2000 старинни издания.
Посещавал е България три пъти – за международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2001 г., 2006 г. и за София Филм Фест 2008 г.

Роден е на 17 септември 1931 г. в семейство на винопроизводители, в чийто дом няма нито една книга. Но още петгодишен прочита „Приказки и легенди на Индия” и увлечението му по индийския епос остава до днес.След бакалавърска и магистърска степен по история изоставя призванието си на историк заради рисуването и писането.

През 1957 г. публикува първия си роман „Lizard“ и се среща с кинорежисьора Пиер Етекс, с когото прави първите си стъпки в аудиовизуалното изкуство като съавтор на късометражнии игрални филми. Неговото сътрудничество с Луис Бунюел продължава през последните деветнайсет години до смъртта на големия режисьор. В същото време Кариер продължава кариерата си като драматург и адаптатор за филмите на режисьорите Луи Мал, Пиер Етекс, Милош Форман, Фолкер Шльондорф, Жан-Пол Рапно, Уейн Уонг, Патрис Шеро, Жан-Люк Годар, Карлос Саура, Анджей Вайда и Питър Брук. Името на сценариста Жан-Клод Кариер е изписано в титрите на 135 филма в периода 1961–2012 г., сред които „Този неясен обект на желанието“ / Cet obscur objet du desir (1977); „Хусар на покрива“ / „Le husard sur le toit“ (1995); „Тенекиеният барабан“ / „Die Blechtrommel the tin drum“ (1979), „Призраците на Гоя“ / „Goya’s Ghosts“ (2007), „Завръщането на Казанова“ (по романа на Артър Шницлер) и др. Кариер е прочут и с адаптирането на литературни произведения като „Сирано дьо Бержерак“ и „Непоносимата лекота на битието“. Пише сценариите за екранизации по Октав Мирбо, Гюнтер Грас, Жан Жьоне, Балзак, Исмаил Кадаре, Марсел Пруст, Флобер, Мишел Турние, Достоевски, Чехов, Милан Кундера и братя Стругацки. Участва в македонския филм „Тайната книга“ (2006) за свещената книга за богомилите, написана на глаголица. Според базата данни IMDb в периода 1958–2011 г. името му фигурира в 217 филма като сценарист на филми и театрални постановки, актьор, режисьор, продуцент Филмовата му биография включва 10 награди (включително Оскар) и 12 номинации.

През 1986 г. е избран за президент на FEMIS – новата школа за кино и аудиовизуални изкуства. Пише учебници за студентите като „Упражнение със сценарии“ (1990) и „Да разкажеш история: няколко препоръки“ (1993).

Четящите откриват за себе си и книгите на Жан-Клод Кариер – романи, статии, сценарии, пиеси, стихове, диалози с учени, с философи, с Далай-Лама, както и световноизвестния „Речник на глупостта и погрешните преценки“. Някои от неговите издания се превърнаха в библиографска рядкост.

Жан-Филип дьо Тонак е френски журналист, редактор и писател. Автор е на популярната книга за анорексия, проучване на опита на глада (Anorexia, Enquête sur l’expérience de la faim, 2005), на „Глупците като мъдреци, гръцки и римски сцени“ с Роже-Пол Droit (Fous comme des sages, Scènes grecques et romaines, avec Roger-Pol Droit (2006), на „Универсален речник на хляба“ (Dictionnaire universel du pain, 2010) и на книга за Боб Марли (Bob Marley, 2010). Редактор е на енциклопедията „Смъртта и безсмъртието“ (La mort et l’immortalité: Encyclopédie des croyances et des saviors, 2004). Най-новата му книга е за катарите (Cathares, 2011).