Тази книга е продължение на предишните трудове на автора – “Виждането на нагуала” (2004) и “Неведомият човек” (2005) – и е посветена на практиката на толтекското сънуване. Съгласно базисната концепция на нагуализма, развитието на осъзнаването в сънуването е една от най-важните психоенергийни практики, които водят до трансформация на енергийното тяло на човека. Проблемът за преминаването от обикновеното осъзнато сънуване към трансформиращата енергийна работа, от личните халюцинации на сънуващия към последователно възприемане на сноповете сигнали, постъпващи от външната реалност, досега не е бил разглеждан достатъчно подробно. Съобщенията на Карлос Кастанеда показаха само общата насока в изучаването и енергийното използване на световете, разкриващи се пред сънувача. Методът за проникване в ефективните състояния, които дават възможност реалността да бъде постигната в сънуването и да ѝ се влияе, да се променят конфигурацията и състоянието на собствената ни енергетика, има нужда от значително допълване и уточняване. Книгата дава подробно технологично описание на тази практика и отговаря на много от въпросите, възникнали в хода на изследването на световете на сънуването.