Да наречем децата с уникални психични качества „екстрасенси“, „медиуми“ или „индигови“, донякъде може да обясни феномена, но те не се вписват съвсем точно в тези етикети. Тези деца са често съвсем обикновени, наистина като всички нас – но погледът им към реалността на света е съвсем различен. Всъщност го виждат такъв, какъвто е, без наслоенията, нанесени от традиции, религии, образователни системи или социални ценности, свързани с „може“ и „не може“, „нормално“ и „ненормално“, „правилно“ и „неправилно“.

Очите им са бистри и широко отворени. Те наистина идват на този свят „с вдигнати щори и измити прозорци“. И недоумяват защо възрастните не виждат, не чуват и не разбират онова, което е така просто…

Децата със своето екстрасензорно възприятие не само ни показват различния начин да се живее. Крехкостта на тяхната дарба е и огромно предизвикателство към нас: ще съумеем ли да я видим и разпознаем в нейната „странност“, ще съумеем ли да я защитим, отгледаме и подхраним – за да дочакаме удивителните й плодове?

Зрели, тежки плодове на едно уникално по дълбочина ЗНАНИЕ.