​А какво тогава включва?С много чувство за хумор, самоирония и духовити сравнения Джон Паркин ни предлага да възприемем една нова нагласа към т. нар. „проблеми” в живота. Да кажеш „Майната му” на работата си – обяснява той – не значи да я зарежеш, а да се освободиш от нуждата да бъдеш перфектен и да си позволиш да работиш толкова добре, колкото можеш. Да кажеш „Майната му” във връзката си, не значи да я прекратиш, а да престанеш да следиш всяка стъпка на човека до теб и да очакваш той да те прави щастлив във всеки един момент. И така е във всяка една област на живота. Всекидневието на съвременния човек, казва Паркин, е изпълнено с прекалено много смисъл. Като малки деца ние сме спонтанни – смеем се, когато ни е приятно, и плачем, когато ни боли. С времето обаче ние се научаваме да търсим удоволствието и да избягваме болката, а заедно с това все повече неща започват да придобиват смисъл. Колкото повече имаме нужда да бъдем приети от другите, толкова по-важно е за нас одобрението на околните. Колкото по-добри професионалисти искаме да бъдем, толквова по-значима е работата за нас. И т. н. , и т. н. Докато в един момент животът ни не се изпълни с толкова смисъл, че забравяме да живеем и се вкопчваме във всяко едно от тези важни за нас неща. А вкопчването и смисълът, обобщава Паркин, са болка. Книгата му разкрива как бихме могли да кажем „Майната му” на всеки един проблем, на всичко, което ни тежи и обсебва ума ни – на одобрението на хората, на собствените си очаквания, на стреса в службата, на негодуванието, че партньорът и децата ни не са такива, каквито искаме да бъдат. Да живееш с чувство за хумор. Да придаваш по-малко значение на нещата. И да не се вземаш твърде насериозно – това са опорните точки на философията „Майната му”, която всеки един човек би могъл да следва.