Тази книга се опира на една централна теза, относително неизвестна на широката публика, но тривиална от гледна точка на задълбочената психология, а именно, че човешката душа не е едно-единствено, единно или обединено нещо, както егото би искало да вярва. Тя е различна, многообразна и раздвоена… винаги раздвоена. Онези хора, които не разглеждат последствията на разделената човешка душа, ще си останат несъзнаващи и затова са опасни за себе си и другите.

Книгата “Да разбираме сянката си” ни приканва да водим един по-обезпокоителен диалог със себе си и с нашия свят, диалог, който обещава по-голяма, а не по-малка сложност, но от който не може да не прорасте разбирането за себе си и за света.

Говори се, че тайната на вселената някога е била съобщена на Хермес Трисмегист в древен Египет. Тази тайна, разкрита тук без допълнителни разноски за читателя е, че “нещата горе са копия на нещата долу, а нещата долу са копия на нещата горе” и “пътят нагоре и пътят надолу са еднакви”.