Повечето от тези петдесет и пет правила са приложими за всеки човек, бил той млад или стар, домакиня или лекар, политик или сервитьор. Тези уроци са за начинът, по който живеем, общуваме с другите, ценим живота и, следователно, са общовалидни.За мен е щастие, че съм имал възможността да работя отблизо с деца и постепенно да съставям списъка с тези правила, докато той стане такъв, какъвто е днес. Той е продължение на моето възпитание, примесено с усвоените житейски уроци, както и с някои правила, чието прилагане ми се налагаше, за да поддържам дисциплината и реда сред учениците и да ги подтикна да разгърнат пълните си възможности. Но тези правила са нещо повече от това да накараме децата да се държат прилично. Те подготвят децата за онова, което ги очаква, след като излязат от класната стая, подготвят ги да разрешат всяка възникнала ситуация и им дават увереността да го направят. В известен смисъл това е план от петдесет и пет стъпки. В края на годината обичам да казвам, че учениците ми са”шлифовани”. Зная, че мога да ги заведа навсякъде, да ги поставя във всякаква ситуация и да ги изненадам с какъвто и да е урок, защото са достигнали такова ниво, че са възприемчиви към обучение и горят от нетърпение да вкусят от живота.Рон Кларк е учител от 1995 г. Преподавал е в някои от най-проблемните училища на САЩ, последното от които – в Харлем, Ню Йорк. През 2001 г. печели наградата на Дисни”Учител на годината”.ВъведениеИмето ѝ беше Мъдър. Обичаше сериала “Пътеводна светлина”, зеле и енфие и беше моя баба. Мъдър беше метър и петдесет, но когато сложеше ръце на кръста, ставаше най-високият човек в стаята. Определено беше дама, която не търпеше глупости и всички я уважаваха. Тежко и горко на онзи, който трябваше да научи това от горчив опит. Докато растях, тя живееше при нас и оказа голямо влияние върху мен, за да се превърна в онова, което съм днес. Тя е една от причините, поради които толкова държа на тези петдесет и пет очаквания, които проявявам както спрямо учениците си, така и спрямо всички хора. Тя, наред с родителите ми, ме възпита в истински южняшки дух, който включваше уважение, обноски и зачитане на другите. В допълнение към тези идеали ми беше показано как да се радвам на живота, да се възползвам от възможностите и пълноценно да изживявам всеки миг. Имах голям късмет, че израснах сред членовете на семейството си – те бяха отличен пример за това как да живея и да не приемам живота за даденост.След като станах учител осъзнах, че на много от децата им липсват онези напътствия и възможности, които имах аз, докато растях. Опитах се да дам пример на учениците си и да им бъда модел за подражание, какъвто бяха за мен моите роднини. За да им покажа насоките или напътствията как трябва да живеят и ценят живота си, започнах да съставям този списък с уроци. За годините, през които работех с децата и гледах как списъкът нараства от пет правила до цял наръчник с житейски уроци, видях забележителната разлика в начина, по който моите ученици започваха да се държат, да се справят в училище и да уважават другите.