Всичко, от което се нуждаем, е любов и други заблуди за брака

Важното е младите да се обичат…” е традиционна сватбена мъдрост, все повече опровергавана в наши дни. Да, бракът в повечето случаи е израз и продължение на любовта, надежда за нейното увековечаване. В началото е любовта. Какво се случва после е известно на мнозина, но малцина са тези, които могат да (си) обяснят защо така се получава. Тази книга успява да даде убедителен отговор и с това възвестява появата на един нов голям автор по проблемите на семейните взаимоотношения – от ранга на Джон Грей, Фил Макгро и Джон Готман. Професорът от Нюйоркския медицински университет Джон Джейкъбс има и трийсетгодишна частна практика като семеен психотерапевт. Въз основа на наблюденията си от нея той си е изградил една много реалистична представа за състоянието и проблемите на съвременното семейство. А те изобщо не се свеждат до недостатъците В характера на съпрузите, в сексуалната им несъвместимост, в неумението им да разговарят и съвместно да вземат решения и други подобни многократно изтъквани причини за явната криза на брака в цял свят. Всичко това го е имало векове наред, но защо именно в наши дни е толкова трудно да удържиш брака си? Отговорът на Джейкъбс, макар и лишен от външната ефектност на твърдения от типа “мъжете са от Марс, жените са от Венера”, е много по-задълбочен, нетрадиционен, проницателен – главно заради разкриването на мощните и неосъзнавани от партньорите външни сили, които неусетно са променили самия смисъл на брачната институция и всекидневно продължават да я рушат. Предговор Не е ли странно, когато събитието, голямата промяна в живота ви е чисто и просто едно прозрение? Не е ли странно, че не се променя абсолютно нищо, освен това, че в резултат на случилото се виждате нещата по различен начин, страхувате се по-малко и сте по-малко раздразнени и по-силни… Виждате нещата по-ясно и знаете, че ги виждате по-ясно. И ви идва наум, че това е то – да обичаш живота, тъкмо за това говорят всички, които говорят сериозно за Бог. За мигове като този.- Джонатан Францен, ПоправкитеЛора плаче от обида и изумление. Когато двамата с Кийт се заклеха един пред друг преди 5 години, тя наистина имаше предвид “в добро или лошо.” И през ум не ѝ бе минавало, че накрая ще се озове в кабинета на семеен терапевт, на когото ще се мъчи да обясни защо иска развод.- Просто не мога повече да понасям кавгите ни. На Кийт също му е омръзнало. Не минава и ден, без да се скарат. Миналата вечер дори спорили къде да отидат за отпуската си.- Тя просто не е жената, за която се ожених – казва той. Лора клати глава.- Може би проблемът е, че аз съм точно жената, за която се ожени. Може би проблемът е, че ти просто вече не обичаш мен.- Това изобщо не е вярно – казва Кийт. – Обичам те. Просто не разбирам защо винаги спорим, щом се обичаме толкова много.***- Чувствам се напълно използвана- казва ми Мариса. – Когато се оженихме, с Дон се разбрахме да делим поравно цялата домакинска работа. Аз работя по 10 часа на ден, домъквам се до къщи и откривам, че всъщност Дон не е направил нищо.- Не е честно – протестира Дон. – Постоянно я моля: “Кажи ми какво да направя и ще го направя.” Нея не я интересува, че когато се прибера вкъщи, и аз съм също толкова изморен, колкото нея.***- Тук съм, но против волята си – информира ме Карлос със скръстени пред гърдите ръце. – Какъв е смисълът да даваме пари за цялата тази терапия, когато така или иначе нищо няма да се промени в поведението на Кейт?- Вярвате ли му? – обръща се към мен Кейт с раздразнение. – Говори все едно е единствен. И той трябва да промени много неща в себе си. Защо да съм само аз? Но може би е прав, може би няма смисъл.***Сключили брак само преди две години, Ан и Лари са започнали да чувстват, че връзката им прилича повече на затвор отколкото на чудесния живот, който са си представяли и който са обещавали един на друг.- Не мисля, че той ме обича – казва тъжно Ан. – Винаги ми е ядосан и ме критикува. Всичко, което направя, изглежда неправилно.- Глупости! – отвръща Лари. – Обичам те, но ти винаги си толкова напрегната и нещастна и вече изобщо не искаш да правим секс.- Само сексът го интересува – казва Ан. Лари вдига ръце.- Тя се отнася с мен все едно съм някакъв сексуален маниак, който само души около нея, когато му се прииска – казва той. – Защо като че ли все аз съм този, който иска секс?